Еврозоната ще ни донесе повече плюсове, отколкото минуси
Муравей Радев е български политик, един от най-авторитетните български икономисти. Министър на финансите в държавното управление на Иван Костов. Завършил е Икономическия университет във Варна. До 1989 година работи като счетоводител на разнообразни предприятия и институти. Муравей Радев е член на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1990 година Избран е за депутат в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно заседание. В държавното управление на Иван Костов е министър на финансите от 1997 до 2001 година През 2004 година е измежду създателите на Демократи за мощна България (ДСБ).
- Отдавна твърдите, че ще пристигна време да влезем в чакалнята на Ерозоната. Сега мнозина Ваши сътрудници се сетиха, че би трябвало да подадем молба до юни. Дойде ли времето? Защо тъкмо в този момент?
- Защото сме напълно подготвени и тъй като няма по-подходящ миг от настоящия. България извършва всички условия за преддверието на Еврозоната (ЕРМ ІІ). Сега, тъй като и тримата първи мъже на Европейски Съюз - ръководителите на Европейския съвет, на Европейската комисия, и на Европейския парламент Донал Туск, Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни, единомислещо приканиха България да направи нужните старания за кандидатстване. Защото след Брекзит и неприятния сигнал, който той даде за разцепление на Европейски Съюз, приемането на нова (нови) страни в Еврозоната е допустимо най-силният сигнал за противоположното - единство и консолидация на Съюза. Защото в този момент председателстваме Европейски Съюз и по-трудно се отхвърля без причина на Председателя. И най-после, тъй като идната година има избори за нов Европейски парламент, ще има нова Европейска комисия и господ знае какъв разум може да им пристигна.
- Наистина ли сме подготвени? Наистина ли сме изпълнили изискванията за участие в Еврозоната?
- Разбира се, че не сме подготвени. За Еврозоната не сме подготвени, само че за преддверието й ЕРМ ІІ - да, подготвени сме и не съществуват съществени аргументи да ни бавят. По пътя на присъединението има две съществени и радикално разнообразни етапи. Първата - ЕРМ ІІ, и втората - подмяна на локалната валута с евро и постоянно участие в Еврозоната. Смесването на двете етапи в една, което е всеобщо събитие, води до комплициране и неверни отговори на обикновени въпроси. Затова тези етапи постоянно би трябвало да се преглеждат поотделно и сами за себе си. ЕРМ ІІ -не е чакалня, а по-скоро подготвителна зала, в която страната интензивно тренира и работи за отстраняването на всички спънки, стоящи пред присъединението й.
Българските спънки от дълго време са ни известни. Това главно са структурни несъответствия в основни области. Премахват се с действителни структурни промени, които водещите политици и държавни мъже от всички цветове по предписание заобикалят, тъй като имат висока обществена и политическа цена. Например правораздаване и вътрешен ред и произлизащата от тях висока корупция. Или раздутата и неефективна бюджетна сфера, поглъщаща все по-голям запас и произвеждаща все по-лоши обществени услуги. И несъмнено, сериозното закъснение на обществената и икономическата конвергенция (сближаване) със междинното равнище в Еврозоната.
Ако в България Брутният вътрешен продукт на едно лице е към 7000 евро, то на най-ниско производителната страна от Еврозоната - Латвия, е два пъти повече - 14 000 евро. Подобно е съотношението и на покупателните качества. Всичко това по време на престоя ни в ЕРМ ІІ би трябвало да се промени в допустими граници, което изисква народен консенсус - политически и институционален. С други думи, предстоят ни тежки и сложни тренировки, като за олимпийски игри, с цел да приведем страната в положение за постоянно участие. Втората фаза - банкет в Еврозоната, е естествено и разумно разследване на добре свършената работа в ЕРМ ІІ. Тогава еврото ще размени лв. и България ще стане постоянен и пълновръстен член на Еврозоната.
- Какви са изгодите от влизането ни в Еврозоната? Ще натрупаме ли кредитен рейтинг и непоклатимост? Както е известно, сходно участие напълно не е панацея за стопанската система на която и да е страна.
- Разбира се, че не е панацея. Илюзия е, че след влизането в Еврозоната нещата от единствено себе си ще цъфнат и вържат. Усилията ще продължат, само че при напълно друга конюнктура и радикално разнообразни предпоставки. Еврозоната значи непоклатимост и сигурност от нов порядък - качество ААА. Което е обвързвано с повишение на инвеститорския интерес, нови, свежи пари в стопанската система, висок стопански напредък и повишение да приходите. Очаква се понижаване на лихвата с към 1/3, което значи по-евтино финансиране на държавното управление и по-евтино кредитиране на стопанската система.
България ще получи достъп до богатите фондове на Еврозоната, а банковата система съвсем безкрайно финансиране при потребност от Европейската централна банка. Бизнесът ще спести към 1 милиард лв. годишно от превалутирането лев-евро. И несъмнено, страната ще взе участие равноправно при вземането на решенията в богатия клуб на Европа и ще напусне настоящето си място в периферията на Съюза.
- А какви са най-сериозните опасности от сходна стъпка за най-бедната страна в Европейски Съюз, каквато е България? Как ще усетим промяната - ще скочат ли цените и инфлацията? Доколко сериозна е заплахата да се превърнем във втора Гърция?
- Най-сериозният риск е, в случай че България не успее да направи изцяло нужните и много закъснели структурни промени, за които споменахме. Тогава просто няма да стане член на Еврозоната, само че отново ще има изгода, тъй като даже непълни или частични промените са нужни и потребни за страната и напъните няма да бъдат пропилени. Колкото до старателно популяризирания от евроскептиците мит за скок в цените след замяната на лв. с евро, ще кажа, че цените в една пазарна стопанска система не зависят от типа на валутата - лев, евро, $ и така нататък, а най-много от търсенето и предлагането. Ако един търговец желае да увеличи цените на стоките, които продава, той може да го направи незабавно и не е належащо да чака еврото да пристигна. Стига, несъмнено, да има кой да му купува стоките. Ако обаче клиентите му се пренасочат към прилежащия магазин с по-ниските цени, нашият търговец ще възвърне старите цени, в случай че не желае да банкрутира. В нашия случай левът ще се размени при курс 1.95583 лева за едно евро. При прекосяване към новите еврови цени някакво закръгляне от 0.022-0.023 евро цента са вероятни, само че както нагоре, по този начин и надолу. Че предстоящият скок в цените е мит, свидетелстват и следните два обстоятелството: 1. В нито една страна, заменила личната си валута с еврото, не се е стигнало до трайно завишение на цените; 2. Сега понижаваме номиналната стойност на валутата 2 пъти - от 2 лева на 1 евро. В края на 90-те години намалихме номинала на лв. 1000 пъти (деноминацията). Тогава 1000 лева се трансфораха в 1 лев. Налагаха се закръгления надалеч по-мащабни от в този момент. Слуховете за идното колосално повишаване се опровергаха единствено след няколко месеца, когато инфлацията стана негативна (дефлация), т.е. стоките поевтиняха.
Напразни са опасенията, че може да се превърнем във втора Гърция. Защото колкото и да си приличаме като нации, колкото и да обичаме едни и същи вкусотии и житейски екстри, ние в никакъв случай няма да подправяме годишните се доклади, в никакъв случай няма да затънем до гуша в задължения, с цел да устояваме размножаващата се безкрайно бюрократична държавна администрация, в никакъв случай няма държавното управление да извива ръцете на банките си да кредитират всичките му приумици и политически илюзии, в никакъв случай няма да шантажираме европейските си сътрудници и донори. Няма да го създадем освен тъй като сме във валутен ръб, който не позволява сходни феномени, само че който даже след отпадането му вследствие влизането в Еврозоната, задоволително дълго превъзпитаваше политическата класа и управниците ни, че им сътвори нужния имунитет. Освен това законово към този момент съществуват правила, които не разрешават сходна управническа самоинициатива.
- Защо някои страни членки не бързат с влизането в Еврозоната?
- Не бързат по една доста елементарна причина. Богати са. Богатите могат да си разрешат лукса да не бързат или въобще към този момент да не мислят за общата валута заради други характерно техни съображения. Бедните обаче нямат тази привилегия и нямат необикновен избор, в случай че желаят да престанат да са небогати. Не бързат и някои мощно националистично настроени страни, които, без да са изключително богати, слугуват на шовинистични настройки.
- Ще ни помогне ли това, че от десетилетия сме дисциплинирани финансово, защото сме във валутен ръб?
- Да, несъмнено, че ще помогне. Финансовата ни непоклатимост, за която доста страни от Еврозоната ни завиждат, главно се дължи на борда и на уроците, които ръководещите си взеха след Жан-Виденовата финансова вакханалия.
- Защо, откакто изпълняваме Маастрихските критерии, ни слагат нови условия за присъединение - първо участие в Европейския банков съюз, прогрес в действителната конвергенция, втурване на пътна карта незнайно с какво наличие и така нататък Май не ни желаят доста в Еврозоната?
- Така е. Горчивата истина е, че европейските фактори не горят от предпочитание да ни одобряват в Еврозоната. И по какъв начин да горят, като ни е натрапен мониторинг върху правосъдната система, в която толкоз години единствено имитираме промени, а структурните промени, за които споменахме, не са по усета на политиците. Но тези неща се отнасят за ЕРМ ІІ. Когато влезем в това преддверие, ръководещите, които и да са те, щат не щат, ще тръгнат по правия път. Особено в случай че се изготви с консенсус пътна карта за премахване на пречките пред присъединението ни в Еврозоната, по сходство на пътната карта, направена преди 20 години за приемането ни в Европейски Съюз, която държавните управления следваха праволинейно, без значение от политическата си принадлежност. Но за самото ни влизане в ЕРМ ІІ сме подготвени на 100 % и всевъзможни други условия и нови условия, поставяни от Европейски Съюз или от ЕЦБ, са неправилни, противозаконни и дискриминационни към България.
Пътна карта щели да ни спуснат за ЕРМ ІІ. Това ми звучи безочливо. Не ни би трябвало Пътна карта преди ЕРМ ІІ, а откакто влезем в него. Или пък изискването първо да влезем в Европейския банков съюз, а по-късно в ЕРМ ІІ. Как да влезем в нещо, което още не съществува и ще бъде напълно готово едвам през 2024 година? Отделни елементи от него към този момент са основани, само че присъединяване ни в тях е развой, който е добре да върви паралелно с процеса по присъединението ни към Еврозоната, както предлага финансовият министър Владислав Горанов. Да ни се слагат такива измислени условия, е неточно и обидно - на никоя страна до момента не са поставяни сходни условия.
- Ако подадем молба до юни, както разгласи финансовият министър Владислав Горанов, по кое време действително можем да чакаме въвеждане на еврото? Според експремиера Сергей Станишев 2025 година е реален период. Така ли е в действителност?
- Може би. Задължителният най-малък престой в ЕРМ ІІ е две години след влизането в него. Колко ще продължи след тях, зависи единствено от нас. Колкото по-бързо отстраним пречките пред присъединението към Еврозоната, толкоз по-рано това ще се случи. Така че бихме могли да сменим лв. с евро както преди, по този начин и след 2025 година А може и в никакъв случай, в случай че се помайваме, по остарял нашенски бит, и вместо същински промени, сътворим тяхна реплика. Тогава няма да се сърдим на никого, че ще си останем най-бедната страна в Европейски Съюз, че ще бъдем в периферията на Съюза и че ще се движим на най-бавната скорост.
- Отдавна твърдите, че ще пристигна време да влезем в чакалнята на Ерозоната. Сега мнозина Ваши сътрудници се сетиха, че би трябвало да подадем молба до юни. Дойде ли времето? Защо тъкмо в този момент?
- Защото сме напълно подготвени и тъй като няма по-подходящ миг от настоящия. България извършва всички условия за преддверието на Еврозоната (ЕРМ ІІ). Сега, тъй като и тримата първи мъже на Европейски Съюз - ръководителите на Европейския съвет, на Европейската комисия, и на Европейския парламент Донал Туск, Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни, единомислещо приканиха България да направи нужните старания за кандидатстване. Защото след Брекзит и неприятния сигнал, който той даде за разцепление на Европейски Съюз, приемането на нова (нови) страни в Еврозоната е допустимо най-силният сигнал за противоположното - единство и консолидация на Съюза. Защото в този момент председателстваме Европейски Съюз и по-трудно се отхвърля без причина на Председателя. И най-после, тъй като идната година има избори за нов Европейски парламент, ще има нова Европейска комисия и господ знае какъв разум може да им пристигна.
- Наистина ли сме подготвени? Наистина ли сме изпълнили изискванията за участие в Еврозоната?
- Разбира се, че не сме подготвени. За Еврозоната не сме подготвени, само че за преддверието й ЕРМ ІІ - да, подготвени сме и не съществуват съществени аргументи да ни бавят. По пътя на присъединението има две съществени и радикално разнообразни етапи. Първата - ЕРМ ІІ, и втората - подмяна на локалната валута с евро и постоянно участие в Еврозоната. Смесването на двете етапи в една, което е всеобщо събитие, води до комплициране и неверни отговори на обикновени въпроси. Затова тези етапи постоянно би трябвало да се преглеждат поотделно и сами за себе си. ЕРМ ІІ -не е чакалня, а по-скоро подготвителна зала, в която страната интензивно тренира и работи за отстраняването на всички спънки, стоящи пред присъединението й.
Българските спънки от дълго време са ни известни. Това главно са структурни несъответствия в основни области. Премахват се с действителни структурни промени, които водещите политици и държавни мъже от всички цветове по предписание заобикалят, тъй като имат висока обществена и политическа цена. Например правораздаване и вътрешен ред и произлизащата от тях висока корупция. Или раздутата и неефективна бюджетна сфера, поглъщаща все по-голям запас и произвеждаща все по-лоши обществени услуги. И несъмнено, сериозното закъснение на обществената и икономическата конвергенция (сближаване) със междинното равнище в Еврозоната.
Ако в България Брутният вътрешен продукт на едно лице е към 7000 евро, то на най-ниско производителната страна от Еврозоната - Латвия, е два пъти повече - 14 000 евро. Подобно е съотношението и на покупателните качества. Всичко това по време на престоя ни в ЕРМ ІІ би трябвало да се промени в допустими граници, което изисква народен консенсус - политически и институционален. С други думи, предстоят ни тежки и сложни тренировки, като за олимпийски игри, с цел да приведем страната в положение за постоянно участие. Втората фаза - банкет в Еврозоната, е естествено и разумно разследване на добре свършената работа в ЕРМ ІІ. Тогава еврото ще размени лв. и България ще стане постоянен и пълновръстен член на Еврозоната.
- Какви са изгодите от влизането ни в Еврозоната? Ще натрупаме ли кредитен рейтинг и непоклатимост? Както е известно, сходно участие напълно не е панацея за стопанската система на която и да е страна.
- Разбира се, че не е панацея. Илюзия е, че след влизането в Еврозоната нещата от единствено себе си ще цъфнат и вържат. Усилията ще продължат, само че при напълно друга конюнктура и радикално разнообразни предпоставки. Еврозоната значи непоклатимост и сигурност от нов порядък - качество ААА. Което е обвързвано с повишение на инвеститорския интерес, нови, свежи пари в стопанската система, висок стопански напредък и повишение да приходите. Очаква се понижаване на лихвата с към 1/3, което значи по-евтино финансиране на държавното управление и по-евтино кредитиране на стопанската система.
България ще получи достъп до богатите фондове на Еврозоната, а банковата система съвсем безкрайно финансиране при потребност от Европейската централна банка. Бизнесът ще спести към 1 милиард лв. годишно от превалутирането лев-евро. И несъмнено, страната ще взе участие равноправно при вземането на решенията в богатия клуб на Европа и ще напусне настоящето си място в периферията на Съюза.
- А какви са най-сериозните опасности от сходна стъпка за най-бедната страна в Европейски Съюз, каквато е България? Как ще усетим промяната - ще скочат ли цените и инфлацията? Доколко сериозна е заплахата да се превърнем във втора Гърция?
- Най-сериозният риск е, в случай че България не успее да направи изцяло нужните и много закъснели структурни промени, за които споменахме. Тогава просто няма да стане член на Еврозоната, само че отново ще има изгода, тъй като даже непълни или частични промените са нужни и потребни за страната и напъните няма да бъдат пропилени. Колкото до старателно популяризирания от евроскептиците мит за скок в цените след замяната на лв. с евро, ще кажа, че цените в една пазарна стопанска система не зависят от типа на валутата - лев, евро, $ и така нататък, а най-много от търсенето и предлагането. Ако един търговец желае да увеличи цените на стоките, които продава, той може да го направи незабавно и не е належащо да чака еврото да пристигна. Стига, несъмнено, да има кой да му купува стоките. Ако обаче клиентите му се пренасочат към прилежащия магазин с по-ниските цени, нашият търговец ще възвърне старите цени, в случай че не желае да банкрутира. В нашия случай левът ще се размени при курс 1.95583 лева за едно евро. При прекосяване към новите еврови цени някакво закръгляне от 0.022-0.023 евро цента са вероятни, само че както нагоре, по този начин и надолу. Че предстоящият скок в цените е мит, свидетелстват и следните два обстоятелството: 1. В нито една страна, заменила личната си валута с еврото, не се е стигнало до трайно завишение на цените; 2. Сега понижаваме номиналната стойност на валутата 2 пъти - от 2 лева на 1 евро. В края на 90-те години намалихме номинала на лв. 1000 пъти (деноминацията). Тогава 1000 лева се трансфораха в 1 лев. Налагаха се закръгления надалеч по-мащабни от в този момент. Слуховете за идното колосално повишаване се опровергаха единствено след няколко месеца, когато инфлацията стана негативна (дефлация), т.е. стоките поевтиняха.
Напразни са опасенията, че може да се превърнем във втора Гърция. Защото колкото и да си приличаме като нации, колкото и да обичаме едни и същи вкусотии и житейски екстри, ние в никакъв случай няма да подправяме годишните се доклади, в никакъв случай няма да затънем до гуша в задължения, с цел да устояваме размножаващата се безкрайно бюрократична държавна администрация, в никакъв случай няма държавното управление да извива ръцете на банките си да кредитират всичките му приумици и политически илюзии, в никакъв случай няма да шантажираме европейските си сътрудници и донори. Няма да го създадем освен тъй като сме във валутен ръб, който не позволява сходни феномени, само че който даже след отпадането му вследствие влизането в Еврозоната, задоволително дълго превъзпитаваше политическата класа и управниците ни, че им сътвори нужния имунитет. Освен това законово към този момент съществуват правила, които не разрешават сходна управническа самоинициатива.
- Защо някои страни членки не бързат с влизането в Еврозоната?
- Не бързат по една доста елементарна причина. Богати са. Богатите могат да си разрешат лукса да не бързат или въобще към този момент да не мислят за общата валута заради други характерно техни съображения. Бедните обаче нямат тази привилегия и нямат необикновен избор, в случай че желаят да престанат да са небогати. Не бързат и някои мощно националистично настроени страни, които, без да са изключително богати, слугуват на шовинистични настройки.
- Ще ни помогне ли това, че от десетилетия сме дисциплинирани финансово, защото сме във валутен ръб?
- Да, несъмнено, че ще помогне. Финансовата ни непоклатимост, за която доста страни от Еврозоната ни завиждат, главно се дължи на борда и на уроците, които ръководещите си взеха след Жан-Виденовата финансова вакханалия.
- Защо, откакто изпълняваме Маастрихските критерии, ни слагат нови условия за присъединение - първо участие в Европейския банков съюз, прогрес в действителната конвергенция, втурване на пътна карта незнайно с какво наличие и така нататък Май не ни желаят доста в Еврозоната?
- Така е. Горчивата истина е, че европейските фактори не горят от предпочитание да ни одобряват в Еврозоната. И по какъв начин да горят, като ни е натрапен мониторинг върху правосъдната система, в която толкоз години единствено имитираме промени, а структурните промени, за които споменахме, не са по усета на политиците. Но тези неща се отнасят за ЕРМ ІІ. Когато влезем в това преддверие, ръководещите, които и да са те, щат не щат, ще тръгнат по правия път. Особено в случай че се изготви с консенсус пътна карта за премахване на пречките пред присъединението ни в Еврозоната, по сходство на пътната карта, направена преди 20 години за приемането ни в Европейски Съюз, която държавните управления следваха праволинейно, без значение от политическата си принадлежност. Но за самото ни влизане в ЕРМ ІІ сме подготвени на 100 % и всевъзможни други условия и нови условия, поставяни от Европейски Съюз или от ЕЦБ, са неправилни, противозаконни и дискриминационни към България.
Пътна карта щели да ни спуснат за ЕРМ ІІ. Това ми звучи безочливо. Не ни би трябвало Пътна карта преди ЕРМ ІІ, а откакто влезем в него. Или пък изискването първо да влезем в Европейския банков съюз, а по-късно в ЕРМ ІІ. Как да влезем в нещо, което още не съществува и ще бъде напълно готово едвам през 2024 година? Отделни елементи от него към този момент са основани, само че присъединяване ни в тях е развой, който е добре да върви паралелно с процеса по присъединението ни към Еврозоната, както предлага финансовият министър Владислав Горанов. Да ни се слагат такива измислени условия, е неточно и обидно - на никоя страна до момента не са поставяни сходни условия.
- Ако подадем молба до юни, както разгласи финансовият министър Владислав Горанов, по кое време действително можем да чакаме въвеждане на еврото? Според експремиера Сергей Станишев 2025 година е реален период. Така ли е в действителност?
- Може би. Задължителният най-малък престой в ЕРМ ІІ е две години след влизането в него. Колко ще продължи след тях, зависи единствено от нас. Колкото по-бързо отстраним пречките пред присъединението към Еврозоната, толкоз по-рано това ще се случи. Така че бихме могли да сменим лв. с евро както преди, по този начин и след 2025 година А може и в никакъв случай, в случай че се помайваме, по остарял нашенски бит, и вместо същински промени, сътворим тяхна реплика. Тогава няма да се сърдим на никого, че ще си останем най-бедната страна в Европейски Съюз, че ще бъдем в периферията на Съюза и че ще се движим на най-бавната скорост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ